7. И в свършъка на четиридесет години рече Авесалом на царя: Да ида, моля, за да изпълня в Хеврон обричането си което обрекох Господу;
8. защото рабът ти обрече обричане когато обитаваше в Гесур, в Сирия, и казах: Ако ме върне наистина Господ в Ерусалим, тогаз ще послужа Господу.
9. И рече му царят: Иди с мир. И стана та отиде в Хеврон.
10. А Авесалом разпрати съгледатели по всичките Израилеви племена, и каза: Като чуете гласа на тръбата ще речете: Авесалом се възцари в Хеврон.
11. И отидоха с Авесалома двесте мъже от Ерусалим, поканени; и отидоха с незлобие, и не знаеха нищо.
12. И покани Авесалом Ахитофела Гилонеца, Давидовия съветник, от града му, от Гило, като приносяше жъртвите. И съзаклятието бе яко; и людете се умножаваха непрестанно при Авесалома.
13. И дойде вестител при Давида и рече: Сърдцата на Израилевите мъже се обърнаха след Авесалома.
14. И рече Давид на всичките си слуги които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото не ще можем да се упазим от лицето на Авесалома: побързайте да отидем, за да не ускори та ни стигне, и докара злото върх нас, и порази града с острото на ножа.
15. И царските слуги рекоха на царя: Всичко що избере господарът ни царят, ето ние рабите ти.
16. И излезе царят, и всичкият му дом след него. И остави царят десет жени наложници за да пазят дома.