3. И говореше му Авесалом: Виж, твоята работа е добра и права; но няма кой да те слуша от страна на царя.
4. Говореше още Авесалом: Кой да ме опредеделеше съдия на таз земя, за да иде при мене всеки който има препирня или съд, та да го оправдавам!
5. И когато някой се приближаваше за да му се поклони, простираше ръката си та го хващаше и го целуваше.
6. И така правеше Авесалом на всекиго Израилянина който дохождаше при царя за съд; и подкрадваше Авесалом сърдцата на Израилевите мъже.
7. И в свършъка на четиридесет години рече Авесалом на царя: Да ида, моля, за да изпълня в Хеврон обричането си което обрекох Господу;
8. защото рабът ти обрече обричане когато обитаваше в Гесур, в Сирия, и казах: Ако ме върне наистина Господ в Ерусалим, тогаз ще послужа Господу.
9. И рече му царят: Иди с мир. И стана та отиде в Хеврон.