15. И царските слуги рекоха на царя: Всичко що избере господарът ни царят, ето ние рабите ти.
16. И излезе царят, и всичкият му дом след него. И остави царят десет жени наложници за да пазят дома.
17. И излезе царят, и всичките люде след него, и застанаха на едно място далеч.
18. И всичките му слуги вървяха близу до него; и всичките Херетци, и всичките Фелетци, и всичките Гетци, шестстотин мъже, които дойдоха след него от Гет, вървяха пред царя.
19. Тогаз рече царят на Итая Гетеца: Защо идеш и ти си нас? върни се ти обитавай с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
20. Вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога: ти се върни, вземи още и братята си: милост и истина с тебе!
21. А Итай отговори на царя и рече: Жив Господ, и жив господарят ми царят, дето и да е господарят ми царят, или в смърт или в живот, непременно там ще бъде и рабът ти.
22. И рече Давид на Итая: Ела та премини. И премина Итай Гетецът, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него.
23. А всичкото място плачеше с голям глас; и преминаваха всичките люде, премина и царят потока Кедрон; и всичките люде преминаха през пътя на пустинята.
24. И ето Садок, и с него всичките Левити които носеха ковчега на Божия завет; и поставиха Божия ковчег, и Авиатар приносяше жъртва доде свършиха всичките люде да преминват от града.
25. И рече царят на Садока: Върни Божия ковчег в града: ако намеря благодат пред очите на Господа, ще ме направи да се върна и да видя него и обиталището му: