15. Сега за това дойдох да поговоря това на господаря си царя, защото людете ме уплашиха; и рабинята ти рече: Ще говоря сега на царя: може-би царят да изпълни прошението на рабинята си.
16. Защото царят ще послуша, за да избави рабинята си от ръката на человека който иска да погуби мене и сина ми купно от Божието наследие.
17. Рече даже рабинята ти: Речта на господаря ми царя ще бъде сега утешителна; защото както е ангел Божий така е господарят ми царят за да разсъждава за доброто и злото; и Господ Бог твой ще бъде с тебе.
18. Тогаз отговори царят и рече на жената: Да не скриеш от мене сега това за което ще те попитам аз. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.
19. И рече царят: С тебе ли е в всичко това ръката на Иоава? И жената отговори и рече: Жива е душата ти, господарю мой царю, от всичко това що изрече господарят ми царят никой не може да уклони ни на дясно ни на ляво; защото рабът ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тези думи в устата на рабинята ти.
20. Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.
21. И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.
22. И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.