11. И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.
12. Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.
13. И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.
14. Защото непременно ще умрем, и сме като вода разляна по земята която се не събира пак; и Бог не отнема душа, но намерва средства щото заточеният да не остане отдалечен от него.
15. Сега за това дойдох да поговоря това на господаря си царя, защото людете ме уплашиха; и рабинята ти рече: Ще говоря сега на царя: може-би царят да изпълни прошението на рабинята си.
16. Защото царят ще послуша, за да избави рабинята си от ръката на человека който иска да погуби мене и сина ми купно от Божието наследие.
17. Рече даже рабинята ти: Речта на господаря ми царя ще бъде сега утешителна; защото както е ангел Божий така е господарят ми царят за да разсъждава за доброто и злото; и Господ Бог твой ще бъде с тебе.
18. Тогаз отговори царят и рече на жената: Да не скриеш от мене сега това за което ще те попитам аз. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят.
19. И рече царят: С тебе ли е в всичко това ръката на Иоава? И жената отговори и рече: Жива е душата ти, господарю мой царю, от всичко това що изрече господарят ми царят никой не може да уклони ни на дясно ни на ляво; защото рабът ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тези думи в устата на рабинята ти.
20. Рабът ти Иоав направи това за да обърне лицето на тази дума; и господарят ми е мъдър като мъдростта на ангел Божий за да познава всичко що е на земята.
21. И рече царят на Иоава: Ето, сега направих това нещо; иди прочее, доведи младия Авесалома.
22. И падна Иоав с лицето на земята та се поклони, и благослови царя. И рече Иоав: Днес познава рабът ти че намерих благодат пред очите ти, господарю мой царю, защото царят стори според думата на раба си.
23. Тогаз стана Иоав та отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим.
24. И рече царят: Да се върне в дома си, и да не види лицето ми. И върна се Авесалом в дома си, и не видя лицето на царя.