1. И позна Иоав Саруиний син че сърдцето на царя беше към Авесалома.
2. И проводи Иоав в Текое та доведе от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в сетование, и облечи дрехи на сетование, и не се помазвай с елей, но бъди като жена сетуваща много дни за мъртвец;
3. и иди при царя та му говори според тези думи. И тури Иоав думите в устата й.
4. И като говори Текойката жена на царя, падна на лице до земята та се поклони и рече: Помогни ми, царю.
5. И рече й царят: Що имаш? А тя рече: Ох! аз към жена вдовица, и умря мъж ми.
6. И рабинята ти имаше двама синове, които се сбиха и двамата на полето; и нямаше някой да ги раздвои, но удари единият другия и го уби.
7. И, ето, станаха всичките роднини против рабинята ти та рекоха: Предай оногози който удари брата си за да го умъртвим за живота на брата му когото уби, и да изтребим купно наследника; и така ще угасят въглена който ми е останал та да не оставят на мъжа ми име нито остатък по лицето на земята.
8. И рече царят на жената: Иди в дома си, а аз ще заповядам за тебе.
9. И рече Текойката жена на царя: Господарю мой царю, нека е на мене беззаконието, и на отеческия ми дом; а царят и престолът му да са неповинни.
10. И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене; и няма вече да те докачи.
11. И тя рече: Нека помене, моля, царят Господа Бога своего, и нека не остави да се умножат отмъстителите на кръвта за изтребление и да погубят сина ми. А той рече: Жив Господ, нито един косъм на сина ти не ще падне на земята.
12. Тогаз рече жената: Нека говори, моля, рабинята ти слово на господаря си царя. И рече: Говори.
13. И рече жената: Защо си помислил ти таквоз нещо против Божиите люде? понеже царят говори това като повинен человек когато царят не възвращава заточения си.