30. И като бяха те на пътя, слух стигна до Давида, и казваше се: Авесалом порази всичките царски синове, и не остана от тях ни един.
31. Тогаз стана царят, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му раби които предстояваха раздраха дрехите си.
32. И отговори Ионадав синът на Сама, брата Давидов, и рече: Да не рече господарят ми че са убили всичките момци, царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже Авесалом беше решил това от който ден насили сестра му Тамар.
33. Сега прочее, нека не тури господарят ми царят нещо в сърдцето си, и рече че всичките царски синове са умрели; защото само Амнон е умрял.
34. А Авесалом побягна. И стражът момъкът дигна очите си та видя, и, ето, люде много вървяха по пътя зад него от къде страната на гората.
35. И рече Ионадав на царя: Ето, царските синове идат: според думата на раба ти така е станало.
36. И като свърши да говори, ето, царските синове дойдоха, и дигнаха гласа си та плакаха; и царят още и всичките му раби плакаха с плач много голям.
37. А Авесалом побягна и отиде при Талмая Амиудовия син, царя на Гесур; и жали Давид са сина си всичките дни.
38. Авесалом прочее побягна та отиде в Гесур, и там бе три години.
39. А цар Давид имаше силно желание да излезе към Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт. ГЛАВА 14