28. И заповяда Авесалом на слугите си и рече: Гледайте, когато се развесели сърдцето на Амнона от виното, и ви река: Поразете Амнона, тогаз го убийте. Не бойте се: не съм ли аз който ви заповядвам? укрепете се, и бъдете синове на сила.
29. И направиха Авесаломовите слуги на Амнона както заповяда Авесалом. Тогаз станаха всичките царски синове и възседнаха всеки мъската си та побягнаха.
30. И като бяха те на пътя, слух стигна до Давида, и казваше се: Авесалом порази всичките царски синове, и не остана от тях ни един.
31. Тогаз стана царят, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му раби които предстояваха раздраха дрехите си.
32. И отговори Ионадав синът на Сама, брата Давидов, и рече: Да не рече господарят ми че са убили всичките момци, царски синове, защото само Амнон е умрял; понеже Авесалом беше решил това от който ден насили сестра му Тамар.
33. Сега прочее, нека не тури господарят ми царят нещо в сърдцето си, и рече че всичките царски синове са умрели; защото само Амнон е умрял.
34. А Авесалом побягна. И стражът момъкът дигна очите си та видя, и, ето, люде много вървяха по пътя зад него от къде страната на гората.
35. И рече Ионадав на царя: Ето, царските синове идат: според думата на раба ти така е станало.