17. И викна момъка който му слугуваше и рече: Отпрати сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.
18. И тя бе облечена с пъстра дреха; защото царските дъщери, девиците, с таквиз дрехи се обличаха. И извади я вън слугата му та заключи вратата след нея.
19. Тогаз Тамар взе пепел на главата си, и раздра пъстрата дреха която бе на нея, и като тури ръцете си на главата си, отхождаше, вървеше, и викаше.
20. И рече й Авесалом брат й: Амнон ли брат ти се сходи с тебе? Но мълчи сега, сестро моя: брат ти е; не оскърбявай сърдцето си за това нещо. И тъй, Тамар седеше като вдовица в дома на брата си Авесалома.
21. И когато чу цар Давид всички тези работи, много се разгневи.
22. А Авесалом не говори с Амнона ни зло ни добро; защото ненавиждаше Авесалом Амнона понеже насили сестра му Тамар.
23. И след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близу при Ефрем, и покани Авесалом всичките царски синове.
24. И дойде Авесалом при царя та рече: Ето, сега рабът ти има стригачи: нека дойде, моля, царят и рабите му с раба ти.
25. И рече царят на Авесалома: Не, сине мой, да не идем сега всички, за да не сме ти тегота. И принуди го; но не рачи да иде, и го благослови.
26. Тогаз рече Авесалом: Ако не, нека дойде с над поне Амнон брат ми. И рече му царят: Защо да дойде с тебе?
27. Но Авесалом го принуди, та проводи с него Амнона и всичките царски синове.