11. И като ги донесе близу при него да яде, хвана я та й рече: Ела, леж с мене, сестро моя.
12. А тя му рече: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не прилича таквоз нещо да стане в Израил: да не направиш това безумие.
13. И аз де да скрия укора си? но и ти ще бъдеш като един от безумните в Израил. Сега прочее, моля, говори на царя; защото не ще ме отрече на тебе.
14. Но той не рачи да послуша гласа й; и понеже бе по-як от нея, насили я, и лежа с нея.
15. Тогаз Амнон я възненавидя с ненавист много голяма, щото ненавистта с която я възненавидя бе по-голяма от любовта с която я бе възлюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.
16. А тя му рече: Няма причина: това зло дето да ме изпъдиш е по-голямо от другото което ми стори. Но той не рачи да я послуша.
17. И викна момъка който му слугуваше и рече: Отпрати сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.