1. И след това умря царят на Амоновите синове; и възцари се вместо него син му Анун.
2. И рече Давид: Ще направя милост на Ануна Наасовия син, понеже баща му ми направи милост. И прати Давид да го утеши заради отца му чрез ръката на рабите си. И дойдоха Давидовите раби в земята на Амоновите синове.
3. А началниците на Амоновите синове рекоха на господаря си Ануна: Да ли за чест на отца ти пред очите ти прати Давид пра тебе утешители? Не прати ли Давид рабите си при тебе за да изпита града, и да го съгледа та да го съсипе?
4. И хвана Анун Давидовите раби та обръсна половината от брадата им, и отсече до половина дрехите им, до бедрата им, и изпрати ги.
5. Когато известиха това Давиду, той изпрати вестител да ги посрещне, (понеже мъжете бяха крайно обезчестени;) и рече царят: Седете в Иерихон доде порастат брадите ви; и върнете се.
6. А като гледаха Амоновите синове че бяха омразни Давиду, пратиха Амоновите синове та наеха от Вет-реовските Сирийци и Совските Сирийци двадесет тисящи пешаци, и от царя на Мааха тисяща мъже, и от Истова двадесет тисящи мъже.
7. И когато чу това Давид, прати Иоава и всичкото воинство на силните.
8. И излязоха Амоновите синове та се опълчиха на бой при входа на вратата; а Сирийците от Сова, и Сеов, и Истов, и Мааха бяха сами на полето.