7. И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
8. И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.
9. Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.
10. И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11. Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.
12. И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13. А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.
14. И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен?
15. И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря.
16. И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.
17. И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана;
18. (и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-)
19. О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните!
20. Не възвестявайте в Гет, Не проповядвайте по улиците на Аскалон, За да се не зарадват Филистимските дъщери, За да се не развеселят дъщерите на необрязаните.
21. Гори които сте в Гелвуе, нека няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви които дават начатки; Защото там бе захвърлен щитът на крепките, Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей.
22. От кръвта на убитите, От лоя на крепките, Лъкът Йонатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празден.
23. Саул и Йонатан, Любезните и рачителните в живота си, И в смъртта си не се раздвоиха: Бяха по-леки от орлите, По-силни от лъвовете.