Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 1:2-13 Цариградски (BG1871)

2. А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

3. И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан.

4. И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му.

5. И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му?

6. И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха.

7. И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8. И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз.

9. Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене.

10. И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11. Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.

12. И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.

13. А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.

Прочетете пълната глава 2 Царе 1