12. И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13. А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.
14. И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен?
15. И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря.
16. И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.
17. И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана;
18. (и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-)
19. О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните!