10. И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
11. Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него.
12. И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч.
13. А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин.
14. И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен?
15. И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря.
16. И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.