5. От който ден изведох людете си из Египетската земя не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом, та да е името ми там, нито избрах мъж за да е управител над людете ми Израиля;
6. но избрах Ерусалим за да е името ми там, и избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
7. И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
8. Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
9. Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
10. Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
11. И турих там ковчега, в който е заветът Господен който направи с Израилевите синове.
12. И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си.
13. Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето.
14. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
15. който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил; а говорил си с устата си, и свършил си с ръката си както в този ден.
16. и сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимаят синовете ти в пътя си за да ходят в закона ми както ходи ти пред мене.
17. Сега прочее, Господи Боже Израилев, нека се утвърди словото ти което си говорил на раба си Давида.
18. Но ще обитава ли наистина Бог с человека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят,- колко по-малко този дом, който съградих!
19. Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе,
20. за да са очите ти отворени към този дом дене и ноще, към мястото за което си рекъл че ще туриш името си там, за да послушаш молитвата с която рабът ти ще се моли на това място.
21. И слушай моленията на раба си и на людете си Израиля когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.