26. Когато се затвори небето, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място, и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,
27. тогаз ти послушай от небето и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.
28. Глад ако стане на земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелите им ако ги обсадят в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,
29. всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек и от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,
30. тогаз ти послушай от небето, от местото на обитанието си, и прости, и дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, (защото ти, сам ти, познаваш сърдцата на человеческите синове,)
31. за да ти се боят, и да ходят в твоите пътища през всичките дни колкото живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
32. И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради великото твое име, и заради държавната твоя ръка, и заради простряната твоя мишца, ако дойдат та се помолят в този дом,
33. тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, и подействувай въ всичко за което чужденецът те призове, за да познаят всичките люде на земята името ти, и да ти се боят както людете ти Израил, и да познаят че твоето име се призова върху този дом който съградих.
34. Когато людете ти излязат на бой против неприятелите си през пътя през който ги проводиш, и ти се помолят към страната на този град който ти избра и дома който съградих на твоето име,
35. тогаз послушай от небето молитвата им и молението им, и защити правото им.
36. Когато ти съгрешат, (защото никой человек не е безгрешен,) и им се разгневиш та ги предадеш пред неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или ближна,
37. и дойдат на себе си в земята дето са отведени пленници та се обърнат и помолят тебе в земята на пленението си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, и неправдувахме,
38. и се обърнат към тебе с всичкото си сърдце и с всичката си душа в земята на пленението си дето са заведени пленници, и се помолят към страната на земята си която си дал на отците им, и към града който си избрал, и към дома който съградих на името ти,
39. тогаз послушай от небето, от местото на обитанието си, молитвата им и моленията им, и защити правото им, и прости на людете си които са ти съгрешили.
40. Сега, Боже мой, да са отворени, моля, очите ти, и внимателни ушите ти, в молитвата която се прави на това място.