14. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
15. който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил; а говорил си с устата си, и свършил си с ръката си както в този ден.
16. и сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимаят синовете ти в пътя си за да ходят в закона ми както ходи ти пред мене.
17. Сега прочее, Господи Боже Израилев, нека се утвърди словото ти което си говорил на раба си Давида.
18. Но ще обитава ли наистина Бог с человека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят,- колко по-малко този дом, който съградих!
19. Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе,
20. за да са очите ти отворени към този дом дене и ноще, към мястото за което си рекъл че ще туриш името си там, за да послушаш молитвата с която рабът ти ще се моли на това място.
21. И слушай моленията на раба си и на людете си Израиля когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
22. Ако съгреши някой человек на ближния си, и ближният поиска клетва от него за да го направи да се закълне, и клетвата дойде пред олтаря ти в този дом,
23. тогаз послушай ти от небето, и подействувай, и направи съд на рабите си, като въздаваш на беззаконния и обръщаш на главата му деянието му, а оправдаваш праведния и му отдаваш според правдата му.
24. И ако бъдат ударени людете ти Израил пред неприятеля защото са ти съгрешили, и се обърнат та прославят името ти, и направят молитва, и се помолят пред тебе в този дом,
25. тогаз ти послушай от небето, и прости греха на людете си Израиля, и възвърни ги в земята която си дал на тях и на отците им.
26. Когато се затвори небето, та не става дъжд защото са ти съгрешили, ако се помолят на това място, и прославят името ти, и се обърнат от греховете си като ги смириш,
27. тогаз ти послушай от небето и прости греха на рабите си и на людете си Израиля, и покажи им благия път по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята си която си дал на людете си за наследие.
28. Глад ако стане на земята, мор ако стане, ветротление, ръжда, скакалци, или гъсеници ако станат, неприятелите им ако ги обсадят в мястото на обитанието им, каква-годе язва, каква-годе болест ако стане,
29. всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек и от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,
30. тогаз ти послушай от небето, от местото на обитанието си, и прости, и дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, (защото ти, сам ти, познаваш сърдцата на человеческите синове,)
31. за да ти се боят, и да ходят в твоите пътища през всичките дни колкото живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.
32. И чужденецът още, който не е от людете ти Израиля, но иде от далечна земя заради великото твое име, и заради държавната твоя ръка, и заради простряната твоя мишца, ако дойдат та се помолят в този дом,