14. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,
15. който си упазил към раба си Давида отца ми това което му си говорил; а говорил си с устата си, и свършил си с ръката си както в този ден.
16. и сега, Господи Боже Израилев, упази към раба си Давида отца ми онова което си говорил нему и рекъл: Няма да ти оскудее мъж който да седи пред мене на Израилевия престол, само ако внимаят синовете ти в пътя си за да ходят в закона ми както ходи ти пред мене.
17. Сега прочее, Господи Боже Израилев, нека се утвърди словото ти което си говорил на раба си Давида.
18. Но ще обитава ли наистина Бог с человека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са доволни да те вместят,- колко по-малко този дом, който съградих!
19. Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе,