1. Тогаз каза Соломон: Господ рече че ще обитава в мрак;
2. но аз ти съградих дом за обитание, и място за да обитаваш вечно.
3. И обърна царят лицето си та благослови всичкото Израилево събрание; и всичкото събрание Израилево стоеше на крака.
4. И рече: Благословен Господ Бог Израилев който свърши с ръцете си онова което говори с устата си на Давида отца ми и рече:
5. От който ден изведох людете си из Египетската земя не избрах от всичките Израилеви племена ни един град за да се съгради дом, та да е името ми там, нито избрах мъж за да е управител над людете ми Израиля;
6. но избрах Ерусалим за да е името ми там, и избрах Давида за да е над людете ми Израиля.
7. И дойде в сърдцето на Давида отца ми да съгради дом на името на Господа Бога Израилева.
8. Но Господ рече на Давида отца ми: Понеже дойде в сърдцето ти да съградиш дом на името ми, добре си направил че е дошло това в сърдцето ти.
9. Ти обаче няма да съградиш дома; но син ти който ще излезе из чреслата ти, той ще съгради дома на името ми.
10. Господ прочее изпълни словото си което говори; и аз възстанах вместо Давида отца си, и седнах на Израилевия престол както говори Господ, и съградих дома на името на Господа Бога Израилева.
11. И турих там ковчега, в който е заветът Господен който направи с Израилевите синове.
12. И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си.
13. Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето.
14. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,