12. И като беше в скърб, помоли се на Господа Бога своего, и смири се много пред Бога на отците си.
13. и помоли му се. Тогаз го помилва, и послуша молението му та го доведе пак в Ерусалим, в царството му. Тогаз позна Манасия че Господ той е Бог.
14. И след това съгради стена вън от Давидовия град, към запад на Гион, в дола, дори до рибната порта, та обиколи Офил, и дигна я много високо; и тури военачалници въ всичките оградени Юдини градове.
15. И махна чуждите богове, и образа от дома Господен, и всичките олтари които бе съградил на хълма на дома Господен и в Ерусалим, и хвърли ги вън от града.
16. И поправи олтаря Господен, и пожъртвува на него примирителни и благодарителни жъртви, и заповяда на Юда да служи на Господа Бога Израилева.
17. Людете обаче жреха още по високите места, но само на Господа Бога своего.
18. А другите деяния на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите които му говориха в името на Господа Бога Израилева, ето, писани са в Летовниците на Израилевите Царе.
19. И молитвата му, и как се послуша, и всичките му грехове, и отстъплението му, и страните дето съгради високи места и постави Ашерите и истуканите преди да се смири, ето, писани са в словата на Хозая.
20. И заспа Манасия с отците си; и погребоха го в дома му; а вместо него се въцари Амон син му.
21. На двадесет и две години бе Амон когато се въцари, и царува две години в Ерусалим.
22. И стори зло пред Господа както стори Манасия отец му; и жреше Амон на всичките истукани които Манасия отец му бе направил, и служеше им.
23. И не се смири пред Господа както се смири Манасия отец му; но този Амон направи твърде много престъпления.
24. И направиха съзаклятие рабите му против него та го убиха в дома му.