11. За това доведе против тях Господ главатарите на войнството на Асирийския цар, та хванаха Манасия с куки, и вързаха го с вериги та го заведоха у Вавилон.
12. И като беше в скърб, помоли се на Господа Бога своего, и смири се много пред Бога на отците си.
13. и помоли му се. Тогаз го помилва, и послуша молението му та го доведе пак в Ерусалим, в царството му. Тогаз позна Манасия че Господ той е Бог.
14. И след това съгради стена вън от Давидовия град, към запад на Гион, в дола, дори до рибната порта, та обиколи Офил, и дигна я много високо; и тури военачалници въ всичките оградени Юдини градове.
15. И махна чуждите богове, и образа от дома Господен, и всичките олтари които бе съградил на хълма на дома Господен и в Ерусалим, и хвърли ги вън от града.
16. И поправи олтаря Господен, и пожъртвува на него примирителни и благодарителни жъртви, и заповяда на Юда да служи на Господа Бога Израилева.
17. Людете обаче жреха още по високите места, но само на Господа Бога своего.
18. А другите деяния на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите които му говориха в името на Господа Бога Израилева, ето, писани са в Летовниците на Израилевите Царе.