9. След това проводи Сенахирим Асирийският цар рабите си в Ерусалим (а той, като имаше съ себе си всичките си началници, обсаждаше Лахис) до Езекия Юдиния цар и до всичкия Юда който бе в Ерусалим, и рече:
10. Така говори Сенахирим Асирийският цар: На що се надеете та седите обсадени в Ерусалим?
11. Не прелъщава ли ви Езекия за да ви предаде на смърт от глад и от жажда като казва: Господ Бог наш ще ни освободи от ръката на Асирийския цар?
12. Не е ли този Езекия който махна високите му места и олтарите му, и говори на Юда и на Ерусалим и каза: Пред един само олтар ще се кланяте, и върху него ще кадите?
13. Не знаете ли що сторих аз и отците ми на всичките люде на земите? Могоха ли боговете на народите на тез земи да избавят земята си от ръката ми?
14. Кой от всичките богове на онези народи които отците ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може и вашият Бог да ви избави от ръката ми?
15. Сега прочее да ви не мами Езекия, и да ви не прелъщава така, и не вярвайте го; защото никой бог на никой народ или царство не може да избави людете си от ръката ми и от ръката на отците ми, - та ваший ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?
16. И още повече говориха слугите му против Господа Бога и против раба му Езекия.
17. И писа писма за да укори Господа Бога Израилева, и да говори против него и да каже: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиинът Бог няма да избави людете си от ръката ми.
18. Тогаз извикаха на Юдейски с голям глас към Ерусалимските люде които бяха по стената, за да ги устрашат и да ги смутят, та да превземат града;
19. и говориха против Бога Ерусалимскаго както против боговете на народите на земята, които са дела на человечески ръце.