5. И укрепи се Езекия и съгради пак всичката стена която бе разсипана, и възвиси стълповете й и друга стена извън, и поправи Мило на Давидовия град, и направи много копия и щитове.
6. И тури войводи над людете, и събра ги при себе си в стъгдата на градската порта, и говори според сърдцето им и рече:
7. Бъдете крепки и мъжествени, не бойте се нито да се устрашите от лицето на Асирийския цар и от лицето на всичкото множество което е с него; защото по-мнозина са с нас нежели с него.
8. С него са плътски мишци; а с нас е Господ Бог наш за да ни помогне и да се бие в боевете ни. И укрепиха се людете от думите на Езекия Юдиния цар.
9. След това проводи Сенахирим Асирийският цар рабите си в Ерусалим (а той, като имаше съ себе си всичките си началници, обсаждаше Лахис) до Езекия Юдиния цар и до всичкия Юда който бе в Ерусалим, и рече:
10. Така говори Сенахирим Асирийският цар: На що се надеете та седите обсадени в Ерусалим?
11. Не прелъщава ли ви Езекия за да ви предаде на смърт от глад и от жажда като казва: Господ Бог наш ще ни освободи от ръката на Асирийския цар?
12. Не е ли този Езекия който махна високите му места и олтарите му, и говори на Юда и на Ерусалим и каза: Пред един само олтар ще се кланяте, и върху него ще кадите?
13. Не знаете ли що сторих аз и отците ми на всичките люде на земите? Могоха ли боговете на народите на тез земи да избавят земята си от ръката ми?
14. Кой от всичките богове на онези народи които отците ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може и вашият Бог да ви избави от ръката ми?
15. Сега прочее да ви не мами Езекия, и да ви не прелъщава така, и не вярвайте го; защото никой бог на никой народ или царство не може да избави людете си от ръката ми и от ръката на отците ми, - та ваший ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?