5. И събра Амасия Юда та постави от тях тисященачалници и стоначалници, според домовете на отечествията, по всичкия Юда и Вениамина; и изброи ги от двадесет години и нагоре, и намери ги триста тисящи избрани които да излязват на бой и да държат копие и щит.
6. Нае от Израиля още сто тисящи силни с крепост за сто таланта сребро.
7. И дойде при него человек Божий и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевото войнство; защото Господ не е с Израиля, с всичките Ефремови синове.
8. Но ако искаш да идеш, направи това, укрепи се за боя; Бог обаче ще те направи да паднеш пред врага, защото Бог има сила да помогне и да свали.
9. А Амасия рече на человека Божий: Но какво ще направим за стоте таланта които дадох на Израилевото войнство? А человекът Божий отговори: Господ е силен да ти даде повече от тях.
10. Тогаз ги отлъчи Амасия, (войнството което бе дошло при него от Ефрема,) за да се върнат на мястото си; и разпали се върло гневът им върх Юда, и върнаха се на мястото с разпален гняв.
11. А Амасия се укрепи, и изведе людете си, и отиде в Дола на солта та порази Сиировите синове десет тисящи.
12. И десет тисящи живи заплениха Юдините синове, и закараха ги на върха на скалата та ги низринаха от върха на скалата; и всичките се строшиха.
13. Но тези мъже от войнството които върна Амасия за да не идат с него на бран нападнаха върх Юдините градове, от Самария дори до Веторон, та поразиха три тисящи от тях, и взеха много користи.
14. А Амасия като се върна от поразяването на Едомците донесе боговете на Сиировите синове та ги постави за себе си богове, и кланяше се пред тях, и приносяше им темян.
15. За това се разпали гневът Господен върху Амасия; и проводи при него пророк та му рече: Защо потърси ти боговете на този народ които не могоха да освободят своя си народ от ръката ти?