6. И смириха се Израилевите князове и царят, и говореха: Праведен е Господ.
7. И когато видя Господ че се смириха, биде слово Господне към Семаия и казваше: Те се смириха: няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и яростта ми няма да се излее върх Ерусалим чрез Сисаковата ръка.
8. Но ще му станат раби, за да познаят слугуването на мене и слугуването на земните царства.
9. И възлезе Сисак Египетският цар против Ерусалим та взе съкровищата на дома Господен и съкровищата на царския дом: всичко взе; взе още златните щитове които направи Соломон.
10. А вместо тях направи цар Ровоам медни щитове, и предаде ги в ръцете на началниците на телохранителите които вардеха входа на царския дом.
11. И когато влазяше царят в дома Господен, телохранителите дохождаха та ги вземаха, и пак ги доносяха в жилището на телохранителите.
12. И като се смири, повърна се от него гневът Господен за да го не разори конечно; защото имаше още добри неща в Юда.
13. И укрепи се цар Ровоам в Ерусалим, и царуваше; защото Ровоам бе на възраст четиридесет и една година когато се въцари, и царува седемнадесет години в Ерусалим, в града който Господ избра от всичките Израилеви племена за да положи името си там. И името на майка му бе Наама Амонка.
14. И стори зло, понеже не оправи сърдцето си за да търси Господа.
15. А деянията на Ровоама, първите и последните, не са ли писани в Книгата на Семаия пророка и на Идо гледача в родословията? А имаше всякога боеве между Ровоама и Иеровоама.