7. И говориха му и рекоха: Ако се поведеш благосклонно към тези люде, и им угодиш, и им говориш добри думи, тогаз ще ти бъдат раби за всегда.
8. Но той отхвърли съвета на старейшините що му дадоха, и съветва се с младите, възпитаните с него, и предстоещите пред него.
9. И рече им: Що ме съветвате вие да отговоря на тези люде които ми говориха и рекоха: Олекчи ярема, който отец ти наложи върх нас?
10. И говориха му младите, възпитаните с него, и рекоха: Така ще говориш на тези люде които ти говориха и рекоха: Отец ти направи тежък ярема ни, но ти го олекчи нам, - така ще им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от чреслата на отца ми.
11. Сега прочее, отец ми натовари на вас тежък ярем, а аз ще направя по-тежък ярема ви; отец ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа съ скорпии.
12. И дойде Иеровоам и всичките люде при Ровоама в третия ден както бе говорил царят и рекъл: Върнете се при мене в третия ден.
13. И отговори им царят жестоко, и остави цар Ровоам съвета на старейшините.
14. И говори им според съвета на младите, е рече: Отец ми направи тежък ярема ви, но аз ще приложа на него, отец ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа съ скорпии.
15. И не послуша царят людете, защото това нещо биде от Бога, за да изпълни Господ словото си което говори чрез Ахия Силонеца на Иеровоама Наватовия син.
16. И като видя всичкий Израил че царят не ги послуша, отговориха людете на царя и рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? никакво наследие нямаме в Иесеевия син: всеки в шатрите си, Израилю! промисли сега, Давиде, за дома си! И отиде всичкий Израил в шатрите си.
17. А за Израилевите синове които живееха в Юдините градове, Ровоам царуваше над тях.
18. И проводи цар Ровоам Адорама, който бе над данъците; а Израилевите синове го биха с камене, и умря. Заради това прибърза цар Ровоам да възлезе на колесницата за да побегне в Ерусалим.
19. Така отстъпи Израил от Давидовия дом дори до този ден.