8. А Соломон рече Богу: Ти си направил голяма милост на Давида отца ми, и поставил си ме цар вместо него.
9. Сега, Господи Боже, да се утвърди словото ти което си рекъл на Давида отца ми; защото ти ме направи цар над люде много както пръстта на земята.
10. Дай ми сега мъдрост и разум за да излизам и да влизам пред тези люде; защото кой може да съди този голям твой народ?
11. И рече Бог Соломону: Понеже си имал това в сърдцето си, и не си просил богатство, имения, и слава, нито живота на тези, които те ненавидят, нито си просил много дни, но си просил за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете ми над които те направих цар,
12. дават ти се мъдрост и разум; и богатство, и имения, и слава ще ти дам, както не е било на царете които бяха преди тебе, нито след тебе ще бъде подобно.
13. Тогаз се върна Соломон в Ерусалим от високото място което е в Гаваон, от скинията на събранието, и царуваше над Израиля.
14. И събра Соломон колесници и конници, и имаше тисяща и четиристотин колесници, и двадесет тисящи конници, които тури в градовете на колесниците и при царя в Ерусалим.
15. И направи царят в Ерусалим среброто и златото като камене, и кедрите направи като черниците в полето по множеството.
16. И за Соломона докарваха коне из Египет; и кервани от царски търговци вземаха с определена цена стада коне.