Старият Завет

Новият Завет

1 Царе 4:4-19 Цариградски (BG1871)

4. И пратиха людете в Сило та дигнаха от там ковчега на завета на Господа на Силите който седи на херувимите; и двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

5. И като дойде ковчегът на завета Господен в стана, всичкий Израил възкликна с голям глас, щото поехтя земята.

6. И като чуха Филистимците гласа на възклицанието рекоха: Що значи гласът на това голямо възклицание в стана на Евреите? И научиха се че ковчегът Господен дошел в стана.

7. И уплашиха се Филистимците, защото говореха: Бог дойде в стана. И рекоха: Горко нам! защото не е ставало таково нещо вчера и завчера.

8. Горко нам! кой ще ни избави от ръката на тези крепки богове? Те са боговете които поразиха Египтяните с всякаква язва в пустинята.

9. Укрепете се, Филистимци, бъдете като мъже, за да не станете раби на Евреите, както те станаха раби вам: бъдете мъже та се бийте с тях.

10. Тогаз се биха Филистимците; и поразен бе Израил, и побягна всеки в шатъра си; и стана поражение много голямо, защото паднаха от Израиля тридесет тисящи пешци.

11. И ковчегът Божий биде хванат; и двамата Илиеви синове, Офний и Финеес, умряха.

12. И завтече се от боя един человек от Вениамина та отиде в Сило в истия ден, и дрехите му раздрани, и пръст на главата му.

13. И като стигна, ето, Илий седеше на стола при страната на пътя та гледаше, защото сърдцето му трепереше за Божия ковчег. И като дойде человекът в града та извести това, извика всичкият град.

14. И чу Илий гласа на вика, и рече: Що е гласът на този гълч? И человекът дойде набързо та извести на Илия.

15. Тогаз беше Илий на деветдесет и осем години; и очите му бяха отъпели та не можеше да вижда.

16. И рече человекът на Илия: Аз съм който дойдох от боя, и побегнах аз от боя днес. И рече: Що стана, чадо мое?

17. И отговори вестителят и рече: Побягна Израил пред Филистимците, и още голямо поражение стана в людете, и още и двамата ти синове, Офний и Финеес, умряха, и ковчегът Божий се хвана.

18. И щом помена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак откъм вратата, и строши се вратът му, и умря; защото беше стар человекът и тежък. И той съди Израиля четиридесет години.

19. И снаха му, жената на Финееса, понеже беше непраздна, готова да роди, щом чу известието че ковчегът Божий се хвана, и че свекър й и мъжът й умряха, прегърби се и роди, защото дойдоха на нея болезните й.

Прочетете пълната глава 1 Царе 4