12. И завтече се от боя един человек от Вениамина та отиде в Сило в истия ден, и дрехите му раздрани, и пръст на главата му.
13. И като стигна, ето, Илий седеше на стола при страната на пътя та гледаше, защото сърдцето му трепереше за Божия ковчег. И като дойде человекът в града та извести това, извика всичкият град.
14. И чу Илий гласа на вика, и рече: Що е гласът на този гълч? И человекът дойде набързо та извести на Илия.
15. Тогаз беше Илий на деветдесет и осем години; и очите му бяха отъпели та не можеше да вижда.
16. И рече человекът на Илия: Аз съм който дойдох от боя, и побегнах аз от боя днес. И рече: Що стана, чадо мое?
17. И отговори вестителят и рече: Побягна Израил пред Филистимците, и още голямо поражение стана в людете, и още и двамата ти синове, Офний и Финеес, умряха, и ковчегът Божий се хвана.
18. И щом помена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак откъм вратата, и строши се вратът му, и умря; защото беше стар человекът и тежък. И той съди Израиля четиридесет години.
19. И снаха му, жената на Финееса, понеже беше непраздна, готова да роди, щом чу известието че ковчегът Божий се хвана, и че свекър й и мъжът й умряха, прегърби се и роди, защото дойдоха на нея болезните й.
20. И в което време умираше, жените които стоеха около нея рекоха й: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори нито даде внимание.
21. И нарече детето Ихавод, и говореше: Славата побегна от Израиля; (защото ковчегът Божий се хвана, и защото свекър й и мъж й умряха.)
22. И рече: Славата побегна от Израиля, защото ковчегът Божий се хвана.