15. И рече му Давид: Можеш ли да ме низведеш към този пълк? А той рече: Закълни ми се в Бога че няма да ме умъртвиш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те низведа при този пълк.
16. И когато го низведе, ето, те бяха разпръснати по лицето на всичкото място та ядяха, и пиеха, и веселяха се заради всичките големи користи които взеха от Филистимската земя и от Юдината земя.
17. И удари ги Давид от зората дори до вечерта на утрешния ден; и не се избави нито един от тях, освен четиристотин момци които седяха на камили и побегнаха.
18. И отърва Давид все що бяха взели Амаличаните; и двете си жени отърва Давид.
19. И не им се изгуби ни малко ни голямо, ни синове ни дъщери, ни корист ни нищо от колкото бяха взели от тях: всичкото върна Давид.
20. И взе Давид всичките овци и говеда, и като ги караха пред другите скотове, говореха: Тези са Давидовите користи.
21. И дойде Давид при двестете мъже които бяха изнемощели та не могоха да идат след Давида, за това ги бе оставил на потока Восор; и излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.
22. И отговориха всичките лоши и развращени мъже от онези които бяха ходили с Давида и рекоха: Понеже те не дойдоха с нас, не щем да им дадем от користите които отървахме, освен на всекиго жената му и чадата му; и нека ги вземат та нека си отидат.
23. Но Давид рече: Не правете така, братие мои, за онези неща които ни даде Господ, който ни упази и предаде в ръката ни пълка който бе дошел против нас.
24. И кой ще ви послуша в тази работа? но според дела на слазящия в боя така ще бъде и делът на седещия при съсъдите: равно ще се делят.
25. И стана така от онзи ден и после; и направи това закон и повеление в Израиля до този ден.
26. А когато дойде Давид в Сиклаг, проводи от тези користи на Юдините старейшини, на приятелите си и рече: Ето вам благословение от користите на враговете Господни.
27. Проводи на онези които живееха във Ветил, и на онези в южния Рамот, и на онези в Ятир,