7. И Самуил не знаеше още Господа; и словото Господне не беше му се още откривало.
8. И викна Господ Самуила пак трети път. И стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. И разумя Илий че Господ е който е викнал детето.
9. И рече Илий Самуилу: Иди та си легни; и ако те повикне, ще речеш: Говори, Господи, защото слугата ти слуша. И Самуил отиде та си легна на мястото си.
10. И дойде Господ та застана и повика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогаз Самуил отговори: Говори, защото слугата ти слуша.
11. И рече Господ Самуилу: Ето, аз ще направя в Израиля едно дело щото всеки който го чуе ще му писнат двете уши.
12. В онзи ден ще свърша против Илия всичко що говорих за дома му: ще начна, и ще свърша.
13. Защото му известих че аз ще съдя дома му до века за беззаконието което знае той; понеже синовете му нанесоха клетва на себе си, а той ги не възбрани.
14. И за това се заклех за Илиевия дом че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти въ век с жъртва нито с приношения.
15. И легна си Самуил до утринта: после отвори дверите на дома Господен. И боеше се Самуил да каже видението на Илия.