1. И детето Самуил слугуваше Господу пред Илия. А словото Господне бе рядко в онези дни: явно видение нямаше.
2. И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, и зрението на очите му беше начнало да затъпява та не можеше да гледа,
3. и Самуил лежеше в храма Господен дето бе ковчегът Божий, преди да угасне светилникът Божий,
4. викна Господ Самуила; и той отговори: Ето ме.
5. И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал: върни се та си легни. И отиде и си легна.