1. И детето Самуил слугуваше Господу пред Илия. А словото Господне бе рядко в онези дни: явно видение нямаше.
2. И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, и зрението на очите му беше начнало да затъпява та не можеше да гледа,
3. и Самуил лежеше в храма Господен дето бе ковчегът Божий, преди да угасне светилникът Божий,
4. викна Господ Самуила; и той отговори: Ето ме.
5. И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал: върни се та си легни. И отиде и си легна.
6. А Господ викна пак втори път: Самуиле! И стана Самуил та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. А той рече: Не съм те викнал, чадо мое: върни се та си легни.
7. И Самуил не знаеше още Господа; и словото Господне не беше му се още откривало.
8. И викна Господ Самуила пак трети път. И стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото си ме викнал. И разумя Илий че Господ е който е викнал детето.
9. И рече Илий Самуилу: Иди та си легни; и ако те повикне, ще речеш: Говори, Господи, защото слугата ти слуша. И Самуил отиде та си легна на мястото си.
10. И дойде Господ та застана и повика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогаз Самуил отговори: Говори, защото слугата ти слуша.
11. И рече Господ Самуилу: Ето, аз ще направя в Израиля едно дело щото всеки който го чуе ще му писнат двете уши.