14. И рече й: Какъв е образът му? А тя рече: Един старец възлазя, и е обвит с мантия. И позна Саул че беше Самуил, и наведе се с лицето доземи та се поклони.
15. И рече Самуил Саулу: Защо ми досади ти и ме направи да възлеза? И рече Саул: Нахождам се в голямо утеснение, защото Филистимците ратуват против мене, а Бог се отдалечи от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци нито чрез сънища; за това те повикнах да ми обадиш що да правя.
16. Тогаз рече Самуил: А защо ме питаш като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел?
17. Ето, Господ си направи както бе говорил чрез мене; защото раздра Господ царството от ръката ти и го даде на ближния ти Давида.
18. Понеже ти се не покори на гласа Господен, нито извърши големия негов гняв върху Амалика, заради това Господ ти направи това нещо в този ден.
19. И ще предаде Господ Израиля с тебе в ръката на Филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете с мене; и стана Израилев ще предаде Господ в ръката на Филистимците.
20. Тогаз падна Саул тутакси цял прострян на земята, защото се много уплаши от Самуиловите думи; и сила нямаше в него, понеже не бе ял хляб всичкия ден и всичката нощ.
21. И дойде жената при Саула, и видя го че беше много смутен и рече му: Ето, рабинята ти послуша гласа ти: турих живота си в ръката си, и покорих се на твоите думи които ти ми говори.
22. Сега прочее послушай и ти, моля, гласа на рабинята си, и нека туря малко хляб пред тебе, та яж за да приемеш сила, понеже отиваш на път.
23. Но не щеше, и думаше: Не ща да ям. Рабите му обаче с жената наедно принудиха го, та послуша гласа им; и стана от земята та седна на поселката.
24. А жената имаше хранена юница в къщата, и побърза та я закла; и взе брашно та замеси, и изпече от него безквасни пити;
25. и донесе пред Саула и пред рабите му, та ядоха. И станаха та си отидоха през онази нощ.