16. Не е добро това нещо което стори ти: жив Господ, вие сте дойстойни за смърт, понеже не упазихте господаря си, помазаника Господен. И сега, вижте де е копието на царя и кърчагът с водата които бяха при главата му.
17. И позна Саул гласа Давидов, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое Давиде? А Давид рече: Моят глас е, господарю мой царю.
18. И рече: Защо господарят ми гони така раба си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми?
19. И сега нека чуе, моля, господарят ми царят думите на раба си. Ако Господ те подигна против мене, нека приеме жъртва; но ако са человечески синове, те нека бъдат проклети пред Господа, защото ме изпъдиха днес да нямам съобщение в наследието Господне, и казват ми: Иди, служи на други богове.
20. И сега, нека не падне кръвта ми на земята пред Господа; защото царят Израилев е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой еребица в горите.
21. И рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже душата ми биде днес многоценна пред твоите очи: ето, безумие сторих, и голяма погрешка направих.
22. И отговори Давид и рече: Ето царското копие; и нека мине един от момците и да го вземе.
23. А Господ да отдаде всекиму според правдата му и според верността му; защото те предаде Господ днес в ръката ми, но аз не рачих да туря ръката си на помазаника Господен.
24. Ето прочее, както животът ти биде днес многоценен пред очите ми, така и моят живот нека бъде многоценен пред очите на Господа, и той да ме избави от всичките скърби.
25. Тогаз рече Саул Давиду: Да си благословен, чадо мое Давиде! ти непременно ще извършиш велики дела, и наистина ще се преукрепиш. И Давид си отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.