5. И отговори Давид на свещеника и рече му: Ей, жените са далеч от нас в тези три дни от когато съм излязъл, и съсъдите на момците са чисти; и този хляб е някак общ, и още понеже днес има друг освещен в съсъда.
6. И тъй, даде му свещеникът светите хлябове; защото нямаше там хляб освен хлябовете на предложението които бяха дигнали от пред Господа за да положат топли хлябове в който ден се дигнаха онези.
7. И имаше там един человек от Сауловите раби, задържан през онзи ден пред Господа, и името му Доик, Едомянин, началник на Сауловите овчари.
8. И рече Давид Ахимелеху: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? защото нито меча си нито оръжията взех в ръката си, понеже царската работа беше принудителна.
9. И рече свещеникът; Мечът на Голиата Филистимеца, когото ти порази в дола Ила, ето, обвит е в дреха зад ефода: ако искаш да го вземеш, вземи го; защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него: дай ми го.
10. И стана Давид та побегна в онзи ден от лицето на Саула, и отиде при Анхуса Гетския цар.
11. И рекоха Анхусовите раби нему: Не е ли този Давид цар на мястото? не е ли той комуто взаимно пееха в ликованията и говореха: Саул порази тисящите си, А Давид тмите си?
12. И тури Давид тези думи в сърдцето си, и уплаши се много от Анхуса Гетския цар.
13. И измени образа си пред тях, и престори се на луд между ръцете им, и правеше белези по вратата на дверите, и оставяше лигите си да текат по брадата му.