4. Тогаз рече Ионатан Давиду: Каквото желае душата ти ще ти направя.
5. И рече Давид Ионатану: Ето, утре е нов месец, в който аз имам обичай да седя с царя да ям: остави ме прочее да ида да се скрия на полето до вечерта на третия ден.
6. Ако баща ти съзре че ме няма, тогаз речи: Давид поиска убедително от мене дозволение да отиде заскоро в града си Витлеем, защото става там годишна жъртва за всичкия му род.
7. Ако рече така: Добре, ще бъде мир на раба ти; ако ли се разгневи много, да знаеш че злото е решено от него.
8. И тъй, ти ще направиш милост на раба си; защото си въвел ти раба си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, умъртви ме ти: защо да ме доведеш при баща си?
9. И рече Ионатан: Да ти не бъде никога това щото да знаех аз наистина че злото е решено от баща ми да дойде върх тебе, и да ти не известя това.
10. И рече Давид Ионатану: Кой ще ми обади ако ти отговори баща ти жестоко?
11. А Ионатан рече Давиду: Ела да излезем на полето. И излязоха двамата на полето.