33. А Саул хвърли копието на него за да го удари. Тогаз позна Ионатан че беше решено от баща му да умъртви Давида.
34. И стана Ионатан от трапезата разярен от гняв, и не яде хляб втория ден на месеца; защото беше оскърбен за Давида, понеже го обезчести баща му.
35. И на утринта излезе Ионатан на полето във времето което бяха определили с Давида, и имаше със себе си едно малко момче.
36. И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите които аз стрелям. И като тичаше момчето, той устрели стрелата по-нататък от него.
37. И като дойде момчето на мястото на стрелата която беше Ионатан устрелил, викна Ионатан вслед момчето и рече: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?
38. И викна Йонатан вслед момчето: Скоро, прибързай, не стой. И събра Ионатановото момче стрелите, и дойде при господаря си.
39. Но момчето не знаеше нищо: само Ионатан и Давид знаеха работата.
40. И даде Ионатан оръжията си на момчето което беше с него, и рече му: Иди, занес ги в града.