28. И отговори Ионатан Саулу: Давид поиска убедително от мене дозволение да иде до Витлеем,
29. и рече: Пусни ме, моля, защото родът ни прави жъртва в града; и брат ми, той ми заръча да се намеря; сега прочее, ако съм намерил благодат пред очите ти, остави ме, моля, да ида и да видя братята си. За това не дойде на царската трапеза.
30. Тогаз се разпали гневът на Саула върх Ионатана, и рече му: Сине развращени и отстъпни, не зная ли че ти си избрал Иесеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?
31. Защото додето Иесеевият син живее на земята, ни ти ни царството ти не ще се утвърди. Сега прочее прати та го доведи при мене, защото непременно ще умре.
32. И отговори Ионатан на баща си Саула та му рече: Защо да се умъртви? що е сторил?
33. А Саул хвърли копието на него за да го удари. Тогаз позна Ионатан че беше решено от баща му да умъртви Давида.
34. И стана Ионатан от трапезата разярен от гняв, и не яде хляб втория ден на месеца; защото беше оскърбен за Давида, понеже го обезчести баща му.
35. И на утринта излезе Ионатан на полето във времето което бяха определили с Давида, и имаше със себе си едно малко момче.
36. И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите които аз стрелям. И като тичаше момчето, той устрели стрелата по-нататък от него.
37. И като дойде момчето на мястото на стрелата която беше Ионатан устрелил, викна Ионатан вслед момчето и рече: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?
38. И викна Йонатан вслед момчето: Скоро, прибързай, не стой. И събра Ионатановото момче стрелите, и дойде при господаря си.
39. Но момчето не знаеше нищо: само Ионатан и Давид знаеха работата.
40. И даде Ионатан оръжията си на момчето което беше с него, и рече му: Иди, занес ги в града.
41. А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много.
42. И рече Ионатан Давиду: Иди с миром както се заклехме ние двама в името Господне и рекохме: Господ нека е между мене и тебе, и между моето семе и твоето семе във век! И стана та отиде; а Ионатан влезе в града.