15. но и във век няма да отсечеш милостта си от дома ми, и тогаз даже когато Господ изтреби от лицето на земята всекиго от Давидовите врагове.
16. И направи Ионатан уговор с Давидовия дом, и рече: Господ да изиска отмъщение от Давидовите врагове.
17. И направи още Ионатан Давида да се закълне, поради любовта му която имаше към него, защото го обичаше както обичаше истата си душа.
18. И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще видят че те няма, защото седалището ти ще бъде праздно.
19. И като стоиш три дни, да слезеш по-скоро и да дойдеш на мястото дето беше се скрил в деня на онази работа, и да седнеш при камика Евил.
20. И аз ще устреля три стрели от страна, като че стрелям в цел.
21. И, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди, намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето, стрелите са отсам тебе, вземи ги, тогаз ти ела защото е мир тебе, и няма никаква повреда: жив Господ.
22. Ако ли река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, иди в пътя си, защото Господ те е изпроводил.
23. А за думата която сме говорили аз и ти, ето, Господ нека е свидетел между мене и тебе във век.
24. И тъй, скри се Давид на полето; и когато дойде новомесечието, царят седна на трапезата да яде.
25. И седна царят на седалището си както винаги, на седалище при стената; а Ионатан стана, и седна Авенир при Саула; а Давидовото място беше праздно.