Старият Завет

Новият Завет

1 Царе 2:14-26 Цариградски (BG1871)

14. и задълбаваше я в коноба или в котела или в котлето или в гърнето; и каквото издигнеше вилицата, влимаше го свещеникът за себе си. Така правеха в Сило на всичките Израиляни които дохождаха там.

15. Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово.

16. И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила.

17. Така грехът на младите беше твърде голям пред Господа; защото человеците се отвращаха от жъртвата Господня.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше му горна дреха малка та му донасяше всяка година когато възлазяше с мъжа си за да принесе годишната жъртва.

20. И благослови Илий Елкана и жена му и говореше: Господ да ти възведе семе от тази жена вместо заема който си заемнал Господу! И отидоха на мястото си.

21. И посети Господ Ана; и зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил порасна пред Господа.

22. А Илий беше много стар; и чу всичко що правеха синовете му на всичкия Израил, и че лежеха с жените които се събираха на чети при дверите на скинията на събранието.

23. И рече им: Защо правите таквиз работи? понеже аз слушам лоши работи за вас от всички тези люде.

24. Недейте, чада мои; защото не е добър слухът който аз слушам: вие правите людете Господни да стават престъпници.

25. Ако съгреши человек на человека, Бог ще го съди, но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не се покоряваха на гласа на отца си; защото Господ искаше да ги умъртви.

26. А детето Самуил растеше, и благоугождаваше и Господу и на человеците.

Прочетете пълната глава 1 Царе 2