Старият Завет

Новият Завет

1 Царе 2:14-23 Цариградски (BG1871)

14. и задълбаваше я в коноба или в котела или в котлето или в гърнето; и каквото издигнеше вилицата, влимаше го свещеникът за себе си. Така правеха в Сило на всичките Израиляни които дохождаха там.

15. Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово.

16. И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила.

17. Така грехът на младите беше твърде голям пред Господа; защото человеците се отвращаха от жъртвата Господня.

18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

19. И майка му правеше му горна дреха малка та му донасяше всяка година когато възлазяше с мъжа си за да принесе годишната жъртва.

20. И благослови Илий Елкана и жена му и говореше: Господ да ти възведе семе от тази жена вместо заема който си заемнал Господу! И отидоха на мястото си.

21. И посети Господ Ана; и зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил порасна пред Господа.

22. А Илий беше много стар; и чу всичко що правеха синовете му на всичкия Израил, и че лежеха с жените които се събираха на чети при дверите на скинията на събранието.

23. И рече им: Защо правите таквиз работи? понеже аз слушам лоши работи за вас от всички тези люде.

Прочетете пълната глава 1 Царе 2