1. И помоли се Ана и рече: Възвесели се сърдцето ми в Господа: Въздигна се рогът ми чрез Господа: Разшириха се устата ми против неприятелите ми, Защото се възвеселих в спасението ти.
2. Няма свят както е Господ; Защото няма друг освен тебе. Нито канара като нашия Бог.
3. Не продължавайте да говорите горделиво: Да не излезе велеречие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглюват делата.
4. Лъковете на силните се стриха: А немощните се препасаха със сила.
5. Ситите се цениха за хляб; А гладните престанаха. Даже и неплодната роди седем; А многочадната изнемощя.
6. Господ умъртвяха, и съживява: Низводи в ад, и възводи.
7. Господ осиромашава, и обогатява: Смирява, и възвишава.
8. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от гноя, За да ги направи да седнат между князовете, И да ги направи да наследят славен престол; Защото са Господни стълповете на земята, И тури вселенната на тях.
9. Ще пази нозете на светите си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще се преукрепи человек.
10. Противниците на Господа ще се стрият: Ще гръмне от небето върх тях; Господ ще съди краищата на земята; И ще даде крепост на царя си, И ще възвиши рога на помазаника си.
11. Тогаз си отиде Елкана в Рама у дома си. А детето слугуваше Господу пред Илия свещеника.
12. А Илиевите синове бяха лоши человеци: не познаваха Господа.
13. И обичаят на свещениците към людете беше такъв: когато някой приносяше жъртва, като се вареше месото дохождаше слугата на свещеника с тризъбна вилица в ръка
14. и задълбаваше я в коноба или в котела или в котлето или в гърнето; и каквото издигнеше вилицата, влимаше го свещеникът за себе си. Така правеха в Сило на всичките Израиляни които дохождаха там.
15. Още и преди да изгорят тлъстината дохождаше слугата на свещеника та казваше на человека който приносеше жъртвата: Дай на свещеника месо за печене; защото не ще да вземе от тебе месо варено, но сурово.
16. И ако му речеше человекът: Нека изгорят първо тлъстината, и сетне си вземи колкото желае душата ти, тогаз му отговаряше: Не, но сега ще дадеш: ако ли не, ще взема със сила.
17. Така грехът на младите беше твърде голям пред Господа; защото человеците се отвращаха от жъртвата Господня.
18. А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.
19. И майка му правеше му горна дреха малка та му донасяше всяка година когато възлазяше с мъжа си за да принесе годишната жъртва.