47. И ще познае всичкото това множество че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и той ще ви предаде в нашата ръка.
48. И когато стана Филистимецът та идеше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид прибърза и се завтече към опълчението против Филистимеца.
49. И простря Давид ръката си в мешеца та все от там камик, и хвърли се пращата та удари Филистимеца в челото му, щото камикът се заби в челото му; и падна на лицето си на земята.
50. Така се преукрепи Давид над Филистимеца с пращата и с камика, и удари Филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;
51. за това завтече се Давид та застана над Филистимеца, и взе меча му и изтръгна го из ножницата му, и като го уби отсече главата му с него. А Филистимците като видяха че умря юнакът им побягнаха.
52. Тогаз станаха Израилевите мъже и Юдините та извикаха, и погнаха Филистимците дори до входа на дола, и дори до портите на Акарон. И паднаха наранените Филистимци по пътя Саараим до Гет и до Акарон.
53. И върнаха се Израилевите синове от гонението на Филистимците та разграбиха стана им.
54. И Давид взе главата на Филистимеца та я донесе в Ерусалим; а оръжията му тури в шатра си.
55. А когато видя Саул Давида че излазяше против Филистимеца, рече на Авенира началника на воинството: Авенире, чий е син този момък? И Авенир рече: Да е жива душата ти, царю, не зная.