20. И стана Давид рано на сутринта, и остави овците под пазач, и взе и отиде както му заповяда Иесей; и дойде при оплота от колата като излазяше воинството на опълчение и възкликнаха към боя.
21. Защото се опълчиха Израил и Филистимците, воинство срещу воинство.
22. А Давид сне от себе си съсъдите, остави ги в ръката на съсъдопазителя, и завтече се към воинството, и дойде та попита братята си как са.
23. И като се разговаряше с тях, ето възлазяше поборникът, Филистимецът от Гет, Голиат на име, от Филистимските воинства та говори пак според истите думи; и чу Давид.
24. А всичките Израилеви мъже като видяха тогози мъжа побегнаха от лицето му, и уплашиха се много.
25. И говореха Израилевите мъже: Видяхте ли тогоз мъжа който възлазя? Наистина, той възлезе да унищожи Израиля; и който го убие, него ще обогати царят с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си, и бащиния му дом ще направи свободен в Израил.
26. И говори Давид на мъжете които стоеха при него и рече: Що ще да бъде на този мъж който порази тогози Филистимеца и отмахне укора от Израиля? защото кой е този необразян Филистимец та да унищожава воинствата на Бога живаго?
27. И отговориха му людете според истата дума и рекоха: Така ще бъде на този мъж който би го поразил.
28. И чу Елиав брат му най-големият като говореше на мъжете; и разпали се гневът на Елиава против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому остави малкото онез овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърдцето ти: несъмнено за да видиш боя си слязъл ти.
29. И рече Давид: Що направих сега? не е ли дума?
30. И върна се от него към другиго и говори истите думи; и людете му отговориха пак според първата дума.
31. И когато се чуха думите които говори Давид, известиха Саулу; и прие го.
32. И рече Давид Саулу: Нека не ослабява сърдцето на никого человека за тогози. Рабът ти ще иде и ще се бие с тогоз Филистимеца.
33. И рече Саул Давиду: Не можеш ти да идеш против тогоз Филистимеца да се биеш с него; защото ти си дете, а той е мъж ратник още от младостта си.
34. И рече Давид Саулу: Рабът ти като пасеше овците на отца си, и дохождаше лъв или мечка та грабваше овца от стадото,
35. излазях вслед него та го поразявах, и отървавах я от устата му; и като се повдигнеше върх мене, хващах го за брадата, и поразявах го, и убивах го.