22. И всичките Израилеви мъже които се криеха в гората Ефрем, като чуха че Филистимците бягаха, завтекоха се и те вслед тях на бой.
23. И избави Господ Израиля в онзи ден: и боят премина във Ветавен.
24. А Израилевите мъже се утесниха в онзи ден, защото Саул беше заклел людете и рекъл: Проклет онзи человек който би ял хляб до вечер, доде отмъстя на неприятелите си. За това не вкусиха хляб всичките люде.
25. И всичкото множество дойде в един гъстак дето имаше имаше мед по земята.
26. И когато влязоха людете в гъстака, ето, медът покапа; но никой не приближи ръката си до устата си, защото се боеха людете от клетвата.
27. Ионатан обаче не беше чул че отец му закле людете; за това простря края на жезла си който беше в ръката му та го натопи в сота, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.
28. И отговори един от людете и рече: Баща ти закле с клетва людете и каза: Проклет онзи человек който яде хляб днес; и людете бяха изнемощели.
29. А Ионатан рече: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите защото вкусих малко от този мед;
30. колко повече ако людете бяха яли днес свободно от користите на неприятелите си които намериха! защото не щеше ли да стане сега по-голямо поражение между Филистимците?
31. И през онзи ден поразиха Филистимците от Михмас дори до Еалон; и людете бяха много изнемощели.
32. Заради това се хвърлиха людете върху користите та взеха овци, и говеда, и телци та заклаха по земята; и ядоха людете с кръвта.
33. И известиха Саулу и му казаха: Ето, людете съгрешават Господу, защото ядат с кръвта. И рече: Престъпници станахте: търколете към мене днес голям камик.
34. И рече Саул: Разпръснете се между людете та им речете: Донесте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте Господу да ядете с кръвта. И донесоха всичките люде всеки говедото си със себе си онази нощ та заклаха там.
35. И съгради Саул олтар Господу: този беше първ олтар що съгради Саул Господу.