5. а на Ана даде двоен дял, защото обичаше Ана; но Господ беше заключил ложесната й.
6. И противницата й я дразнеше много за да я прави да тъжи защото Господ беше затворил ложесната й.
7. И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше.
8. И рече мъж й Елкана: Ано, защо плачеш? и защо не ядеш? и защо е сърдцето ти наскърбено? не съм ли аз по-добър от десет синове?
9. И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен.
10. И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много.
11. И направи обрек и рече: Господи на Силите, ако наистина пригледаш на смирението на рабинята си и ме помниш, и не забравиш рабинята си, но дадеш на рабинята си мъжко чадо, то ще го дам Господу във всичките дни на живота му, и бръснач не ще възлезе на главата му.
12. И като следваше тя да се моли пред Господа, Илий я гледаше в устата.
13. Но Ана говореше в сърдцето си: само устните й мърдаха, а гласът й не се чуеше; за това на Илия се стори че беше пияна.