3. И този человек всяка година възлизаше из града си за да се поклони и да принесе жъртва Господу Саваоту в Сило. И там бяха двамата синове на Илия, Офний и Финеес, свещеници Господни.
4. И дойде денят, в който принесе жъртва Елкана; и даде дялове на жена си Фенина, и на всичките й синове, и на дъщерите й;
5. а на Ана даде двоен дял, защото обичаше Ана; но Господ беше заключил ложесната й.
6. И противницата й я дразнеше много за да я прави да тъжи защото Господ беше затворил ложесната й.
7. И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше.
8. И рече мъж й Елкана: Ано, защо плачеш? и защо не ядеш? и защо е сърдцето ти наскърбено? не съм ли аз по-добър от десет синове?
9. И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен.
10. И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много.