1. Но Сатана се подигна против Израиля, и подигна Давида да изброи Израиля.
2. И рече Давид на Иоава и на князовете на людете: Идете, избройте Израиля от Вирсавее до Дан, и донесете при мене за да науча числото им.
3. А Иоав отговори: Господ да притури на людете си стократно от колкото са! но, господарю мой царю, не са ли всичките раби на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане това грях на Израиля?
4. Словото обаче на царя превъзмогна над Иоава. И тръгна Иоав, и като обходи всичкия Израил върна се в Ерусалим.
5. И даде Иоав числото на изброените люде Давиду. И всичкий Израил бяха тисяща тисящи и сто тисящи мъже които теглеха нож, а Юда , четиристотин и седемдесет тисящи мъже които теглеха нож.
6. А Левитите и Виниаминците не брои между тях; защото словото царево беше гнусно Иоаву.
7. И видя се зло пред очите на Бога това нещо; заради това порази Израиля.
8. Тогава рече Давид Богу: Тежко съгреших защото сторих това нещо; но сега, моля се, отнеми беззаконието на раба си, защото сторих голяма глупост.
9. И говори Господ на Гад гледача Давид и рече:
10. Иди, говори Давиду и кажи: Така говори Господ: Три неща ти представям аз: избери си едно от тях, и ще ти го направя.
11. Дойде прочее Гад при Давида та му рече: Така говори Господ: Избери си
12. или три години глад, или три месеца да тлееш пред неприятелите си и да те пристигне ножът на враговете ти, или три дни меча Господен и мор по земята и ангел Господен да прави погубление във всичките предели на Израиля. Сега прочее виж кой ответ ще занеса на оногози който ме е проводил.
13. И рече Давид Гаду: Тясно ми е много: нека падна прочее в ръката на Господа, защото неговите милости са твърде много; а в человеческа ръка да не падна.
14. И тъй, проводи Господ мор върх Израиля; и паднаха от Израиля седемдесет тисящи мъже.
15. И проводи Бог ангела в Ерусалим за да го изтреби; и като изтребваше, видя Господ, и разкая се за злото, и рече на ангела който правеше погубление: Стига вече тегли ръката си. А ангела Господен стоеше пред гумното на Орна Иевусеца.
16. И като подигна Давид очи, видя ангела Господен че стоеше между земята и небето и имаше в ръката си меча си гол прострян над Ерусалим. И паднаха Давид и старейшините облечени с вретища, на лицето си.
17. И рече Давид Богу: Не съм ли аз който заповядах да изброят людете? наистина аз съм който съгреших и сторих злото; а тези овци що са сторили? Върх мене прочее, Господи Боже мой, върх отеческия ми дом нека е ръката ти, а не върх твоите люде за поразение.
18. Тогаз ангел Господен заповяда Гаду да рече Давиду да възлезе Давид та да постави олтар Господу в гумното на Орна Иевусеца.
19. И възлезе Давид според словото Гадово което говори в името Господне.
20. И обърна се Орна та видя ангела; и скриха се четирмата му синове с него. А Орна вършееше жито.
21. И като дойде Давид при Орна, погледна Орна та видя Давида, и излезе из гумното та се поклони Давиду с лице до земята.
22. И рече Давид на Орна: Дай ми мястото на гумното за да съградя на него олтар Господу: дай ми го с пълна цена, за да престане язвата от людете.
23. И рече Орна Давиду: Вземи го за себе си, и нека направи господарят ми царят което е угодно пред очите му; ето, давам воловете за всесъжение, и диканите за дърва, и житото за приношение: всичкото давам.
24. А цар Давид рече на Орна: Не; но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема твоето за Господа, нито ще принеса всесъжение без да платя.
25. И Давид на Орна за мястото злато шестотин сикли претеглено.
26. И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжение и примирителни приношения, и призова Господа, който му и отговори от небето с огън върх олтаря на всесъжението.
27. И заповяда Господ на ангела, та върна меча си в ножницата му.
28. В онова време, когато видя Давид че Господ го послуша в гумното на Орна Иевусеца, принесе жъртва там.
29. Защото скинията Господня която направи Мойсей в пустинята, и олтарят на всесъжението бяха в онова време на високото място в Гаваон.
30. И не можеше Давид да иде пред нея да попита Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.